DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

"Червеният дявол със страстна душа" -история на Ирландският сетер

Ирландският сетер обича да е център на внимание

Отглеждането на ловни кучета през вековете е било доста разпространено в цяла Европа. Разграничаването на гончетата от кучетата за работа със стойка е станало през епохата на соколарството (около 1200 г. от н.е.). В Англия били използвани кучета с два различни стила на работа. Първите се промушвали в гъсталаците и къпинаците и служели да прогонят или да вдигнат в полет дивеча. Вторите, както и предходните, също били използвани в соколарството, но намирали много широко приложение в птичия лов с мрежи. Щом като усетели присъствието на дивеч, тези кучета се притискали към земята и оставали неподвижни, за да улеснят хвърлянето на мрежата върху птиците. Така е възникнал ирландският сетер и по-късно се е превърнал в куче за работа със стойка. Името "сетер" произлиза от английското "to set", като един от преводите на което означава "да се скова", "да се спра на място".
През 19-ти век са съществували два вида ирландски сетери - едноцветен: червен и двуцветен: червено-бял. Първи се е появил двуцветният. През 1912 г. селекционерите се обединили към едноцветния червен сетер и така определили бъдещето на породата. На изложението в Дъблин през 1874 г. били представени все още много червено-бели кучета. Само две години по-късно обаче единствено едноцветните били класирани като "ирландски сетер". Ловците продължили да използват за лов и червено-белите кучета и едва преди няколко години тази разновидност е била обединена в отделна порода "червено и бяло". Изцяло червеният сетер може да има бяло, но на определени места и в малки размери. Това не води до дисквалификация. Истина  е, че много ловци днес търсят кучета с бяло петно като знак за добро родословие.
Стандартът на ирландския сетер е създаден през 1882 г. в Дъблин. След организирането на киноложките изложения някои селекционери изоставили работните качества и се насочили към морфологията. Външността на ирландския сетер станала обект и на модата - бил създаден модел със силно стеснена глава и тяло. За щастие много привърженици на червения сетер продължили да отглеждат кучета с добри ловни качества и в резултат на строга селекция той станал едно от най-добрите кучета за лов на свободно движещ дивеч. През 1995 г. е бил приет стандарт за работа на ирландския сетер. В последните десетина години породата участва в най-престижните полеви изпитания и процентът на класиралите се кучета не е никак малък. От няколко години червеният сетер успява да се наложи и в планинските изпитания на континента, в които намира терен и дивеч, подобни на тези от своята родина.
Ирландският сетер обича обширните пространства, които претърсва в характерния за него галоп. В полето, както и в заблатените терени той е особено полезен за откриване и задържане на яребиците и бекасините.
В Ирландия червеният сетер винаги е бил едно от най-използваните ловни кучета. Ирландците го наричат "куче-крал" в лова на бекасини. Ловуват с него успешно и на тетреви.
Червеният сетер е изпълнено с енергия, необуздано и своенравно куче. За да запази своето равновесие, той има нужда да тича до насита. Накратко - необходим му е активен стопанин. Нищо не е по-благоприятно за това куче от дългите разходки в компанията на ловеца. То има страстна келтска душа. С него никога не е скучно. Ирландският сетер обича да бъде в центъра на вниманието, особено по време на екстериорните изложби. Чувствителен и приятелски настроен, "червеният дявол" печели уважението на своя собственик. Колкото до това, че понякога е досаден, сигурно! Той не понася безразличието към себе си. Ирландският сетер има нужда от ласките и компанията на стопанина си. Общителен по природа, той може да ви придружи навсякъде. В семейството червения сетер обича всички, но избира стопанина си. Предпочита човека, който знае да общува с него и да му налага известна дисциплина. Червения сетер има нужда да бъде "взет в ръце". Основната дресура е абсолютно необходима за него, за да може да бъде подчинен буйния му характер. Въпреки това представата за ирландския сетер като за едно необуздано куче все повече отстъпва пред тази за специалист в лова на свободно срещащия се дивеч.
/По материали на френския клуб Ирландски сетер,
Превод: Васил Колев/


{START_COUNTER}