Дълги години името на тази порода е било свързвано с името на Едуард Лаверак, пионер в развъждането на тези кучета. В определен период от време са я наричали сетер Лаверак, признавайки приноса на г-н Лаверак в утвърждаването на най-популярния островен птичар. В началото на ХIХ в. дългокосместите английски птичари били развъждани от много ловци според собствения им вкус и разбирания за този тип. Липсата на родословия, стандарт и обща цел довели до изключително многообразие от цветове и форми. През 1825 г. Е. Лаверак купил от г-н Харисън 2 кучета – Олд Мол и Понто. С тях започнала работата по създаването на прочутите кучета на Лаверак. В следващите 35 години поколението на Олд Мол и Понто било развъждано в най-тесен инбридинг, който позволил силната консолидация и превърнал тези кучета в изключително еднотипна група, съчетаваща отличен екстериор и полеви качества. Впоследствие инбредната депресия направила така, че кучетата на Лаверак почти изчезнали, загубвайки качествата, направили ги толкова известни. Те все пак послужили за база на други развъдници, които селекционирали английски сетери. Един от най-известните бил собственост на ученика на Лаверак и по-късно негов съперник – Люелин.

Произход
Този сетер, както всички сетери, произлиза от шпаньолите. Наименованието сетер Лаверак, с което назовават английския сетер, е погрешно и неоснователно. Действително Лаверак е спомогнал за усъвършенствуването на тази прекрасна раса ловни кучета, но малкото подбрани от него екземпляри, вследствие ед-нокръвност, са се изродили постепенно и днес не може вече да се говори за сетер Лаверак, а само за английски сетер.

Източник